Поезия
|
|
Поезия за ЕСЕНТА |
 |
|
Преди есен времето спира за кратко,
оцветява денят ми в пастелно.
Изтънява. Със вкус на смокиново сладко
във безкрая на лятна неделя.
Преди есен е тихо. Небето е глухо
и на капки прозрачни се рони.
Спят отминали мигове лято. На сухо.
И на сън се превръщат във спомен.
Преди есен посядам на двора. Със вятъра
се заслушваме в старата дюля.
После, стиснала в шепа парченце от лятото,
татуирам в сърцето й юли.
Hristam
***
Превръщане в есен
Толкова е тъжно да си есен -
влажна диря в жълтата трева,
лист, откъснат и без цел понесен,
гола пустош, мрачна сивота.
Толкова е тъжно да си есен -
винаги с разплакани очи,
най-пробождащата, тъжна песен
постоянно в тебе да звучи.
И убийствено да те измъчват
носталгична хлад или тъга,
споменът за лятото да тръпне
като струна в твоята душа.
Толкова е тъжно да си есен
и да носиш само дъждове,
самота и суха безнадеждност,
мъртви, изсушени цветове.
Много тъжно е да бъдеш есен.
Знаете ли колко ме боли
над трупа на лятото надвесена
да обвивам спомена в мъгли ?!..
Есен
Бавно слиза сърцето, уморено зад хълма.
И кого ще прегърне с любовта си безмълвна?
Пада пясъчно лято като в стъклен часовник.
И кого ще събуди с този вик на бездомник?
Мое пясъчно лято, твойта песен е жива.
Пак се връщам при тебе, с топъл вятър завий ме.
Пак ме спъват листата, разпилени от болка.
Жадно пия сълзите на горчивия облак.
В тъжни клони се впиват, онемели гнездата.
Иде есен, къде си, мое тъй кратко лято?
Мое пясъчно лято, твойта песен е жива.
Пак се връщам при тебе, с топъл вятър завий ме.
Мишо Белчев
***
ЕСЕН
Райнер Мария Рилке
Превод от немски: Стоян Бакърджиев
Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.
Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте
И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.
Но знам Един - това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.
|
|
|
Поезия за ГЕРГЬОВДЕН |
|
|
Гергьовден
Ще накършат момчетата върбови клони,
ще накитят вратите, иконите,
и обор, и хамбари, и плевня висока,
и кошара - за здраве на стоката.
А мъжете ще колят гергьовски курбани
и щом бият вечерня камбаните,
ще отидат жените със дискоси бели
да споходят пред празник умрелите.
Вечерта ще прекръстят децата заспали,
пред светията свещ ща запалят те
и ще легнат доволни, и сън ще сънуват,
и ще бъде той светло празнуване.
Че в зори свети Георги, ранил преди всички,
преди будните баби и птичките,
своя бял кон ще яхне, през плет и огради
ще прескочи, ще иде в ливадите,
ще се мерне в лозята, в горите ще викне,
ще обходи осевите никнали,
и ще благослови той по божа поръка
изкълнилите пролетни стръкове -
да пораснат, да станат до пояса нива,
да достигнат до жътва небивала…
А момците ще вържат в градините люлки,
да люлеят момите и булките -
и над тях от овошките цвят ще се рони,
ще се слънцето смее през клоните,
ще кънтят надалеко припевки и глуми
и ще светят лицата им румени…
Елисавета Багряна
***
ГЕРГЬОВДЕН
В този хубав майски ден
виното се пиело горчиво,
на именяците наздраве и от мен,
името на Георги нека да е живо!
Да е закрилян от светеца -
водача на овчари и войници!
Щом е Георги, той е хубавеца.
Заслужава много здраве и парици!
Между вкуснотии наредено
на софрата агнето не блее,
само с вино - изстудено,
време е да се полее!
Ако всеки и във всяка къща
уважава Божите водачи,
на доброто със добро ще му се връща,
а това добра поличба значи!
Цанка Митова
***
Гергьовден
Нагъвах с изумително усърдие
от агнешкото, печено във пещ.
Накрая чак, заключих със прискърбие -
за агнето, Гергьовден е зловещ.
Петър Варчев
---
СВЕТИ ГЕОРГИ И ТРИ СИНДЖИРА РОБИ
Тръгнал ми е свети Георги
рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден
да обижда зелени нивя,
зелени нивя, росни ливади.
На път срещна свети Гьорги,
на път срещна три синджира,
три синджира самодивски.
Проговаря първи синджир:
- Отърви назе, свети Гьорги,
от тоз синджир самодивски.
Ще та дарим двеста-триста,
двеста-триста кила жито. -
Отговаря втори синджир:
- Отърви назе, свети Гьорги,
от тоз синджир самодивски.
Ще та дарим двеста-триста,
двеста-триста мери вино. -
Отговаря трети синджир:
- Отърви назе, свети Гьорги,
от тоз синджир самодивски.
Ще та дарим шаро ягне,
шаро ягне ден гергьовско,
и то да е от все сърце. -
Отговаря свети Гьорги:
- Хайде жито по чуфчие,
хайде вино по бакали,
шаро ягне - на Гергьовден. -
Наздраве ти, свети Гьорги,
от бога ти тва наздраве.
обредна песен
***
ГЕРГЬОВДЕН
Молитвата на хлорофила
чу Бог. И свойто чудо прати –
със сребърни игли съшива
дъждът небето и земята.
Огрява слънцето по пладне
за да погали плодни ниви.
Кръвта на жертвеното агне
побратими днес всички живи.
Със букови листа закичен
на бял кон Свети Георги язди.
И като във библейска притча
за син скиталец вдигам празник.
Антонин Горчев
|
|
Поезия за ПРОФЕСИИ и ТРУД |
|
Майстор
... И върви през света.
Той – човекът неизвестен.
Със щурче във уста
и със шапка от вестник.
Със едничкия дар –
В къща зид да превръща.
Пък и често макар
Да си няма сам къща.
Той върви. Нощ и ден.
Все с мечтата – да види
Този свят дограден
От темел до кер`мида.
Кой, какъв е в лице
И каква му – душата,
Знам ли... голи ръце
И мистрия – в едната.
Своя диря каква
ще остави подире?
Само капките вар
Са едната му диря.
Но и с нея честит,
Крачил в студ и във жега,
Че къде що е зид,
Все е зидан от него.
Нека мраз го яде,
Нека дъжд да го мокри!
Този свят, съграден
От темел чак до покрив
Цял е негов. Да, цял!
И макар неизвестен,
Всъщност той му е цар
Със корона от вестник.
Завиждам ти, приятелю от скелята...
Завиждам ти, приятелю от скелята!
Когато сутрин още спя във здрача,
Поемаш ти под небесата, белите,
И като слънце над света се качваш!
Завиждам на ръцете ти, приятелю!
Когато моите от студ треперят,
Знам, твойте се здрависват първи с вятъра
И небесата с педите си мерят!
Приятелю, завиждам на сърцето ти!
Когато мойто гасне в дребни страсти
И се топи в дима на кафенетата,
Ти носиш свойто като бучка щастие
И го раздаваш на света не мислено,
А истински и честно го раздаваш!
И твоята поезия неписана
Написаната моя надживява!
Тя ще остане жива, неповторена,
Създадена от твойте яки мишци.
Не аз, а ти сега твориш история!
Аз трябва само днес да я препиша.
Дамян Дамянов
Грънчар
Гледах го в ръцете – две огромни
Груби, а пък галещи ръце,
Ваещи от топка глина стомна,
А от стомна – глинено сърце,
Гледах го в устата – в тази жива,
Жадна и опръхнала уста,
Дето в остра дупчица се свива
В дръжката – да сръбне вечността.
Тази вечност, дето все по чезне
Барабар със стомните у нас –
Вече демоде и безполезна
В глината, сменена с плексиглас.
Гледах го. И сякаш пак го гледам:
Две ръце, къс глина, колело...
Луд ли бе той – мохикан последен –
В туй модерно време от стъкло,
От кристал, чешми, водопроводи,
Кой от туй отбрано общество
Ще си купи чиреп старомоден?
Та затуй все жадни май си ходим...
Жадни неизвестно за какво...
|
|
|
Поезия за ВЕЛИКДЕН |
|
|
ПОБЕДНА ПЕСЕН
Звъни, великденска камбана!
Сияй, възкресна свята нощ!
Да няма мъка, скръб и рана,
душа да няма изтерзана,
ни помисъл да има лош!
Защото Любовта, разпната
от синовете на грехът -възкръсна пак.
И светлината зарита в тъмата на земята
изгря и озари светът.
Защото истината блясна,
- лъжата я не затъмни! -
и всеки ден е все по-ясна,
по-лъчезарна и прекрасна
от всички, всички светлини.
Звъни, ехти, победна песен!
Душите празнично буди и
възкресявай, че възкресе Христос -
Владетелят небесен -
смъртта със смъртта си победил!
Змей Горянин
***
ВЕЛИКДЕН В МОНАСТИРА
Възкресна нощ. Тих, топъл лъх повява,
крила на ангели се разлюляват
и от шума на техните пера
шуми набожно тъмната гора.
- А ето, чуй: клепалото запява -
със песента си Бога възхвалява
и възвестява празничната вест:
„Със смърт смъртта е победена днес"!
„Възкръсна Този, Който пожела
със кръстна смърт Живот да ни дарува!"
...И пак се веят ангелски крила...
А ето, виж: нима не ти се струва,
че хиляди звезди от небесата
се спускат в монастира сред гората ?
Змей Горянин
***
ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ
Нощта е тъмна, а градът е светъл:
течат по улиците светлини,
блестят на „Невски" златните кубета
и звън камбанен плиска на вълни.
И на вълни на люляка мирисът
се носи над празнуващия град
и всички хора толкова добри са,
че всеки срещнат срещат като брат.
Очите са и светли, и горещи, -
те по-пламтят от хилядите свещи -
и светлината все расте, расте...
И с вяра, що от дън душата блика,
повтарят устните вестта велика: -
за мир в света възкръсна Ти, Христе.
Змей Горянин
***
Пак с протегната ръка...
Пак изгаряна от ласки...
На спомен ли, прах ли...
Пак от празнични маски...
В тях откривам се аз,
пак безмерно ги връщам,
в тях загубваш се същият,
пак безименно кръстиш се.
Пак "свалячо" ни попей,
на звезди верни, сваляни,
те праведно-цветни са, знай
и вихрено-нежно унасяни...
Като прелет на птици и хор,
звукогласна пролет донесли
и празнично вдигнали взор
към "Великден" и "Цветница".
Мариола Томова
***
ВЕЛИКДЕН
Запалено кандилото трепти
в очакване на празничната вечер,
яйца се шарят в ранните зори
с настъпване на славния Великден.
Разлиства се природата прекрасна,
подготвя се за връхния си час
и птичките пригласят сладкогласно
във химна на небесния олтар.
Пробуждат се сърцата ни туптящи,
събуждат се за нов живот
и таз любов безкрайна ... необятна
се жертва за човешкия ни род.
Прииждат Ангели небесни,
просторът свети в чудна красота,
земята се разтърсва из основи,
Възкръсна ГОСПОДА - ИСУС ХРИСТОС.
Иван Караиванов
***
Великден
Отново ден Велик е,
Христос възкръсна днес,
и радост във сърцата
от тази блага вест!
И радост е, но как да се зарадваш?
И радост е, но в нашите сърца
погледнеш ли, ти няма да повярваш,
че са били сърцата на деца!
На радост малко, повече неволи,
подложени без милост и без жал,
ний вечно питаме "Защо ли?",
но рядко питаме се "Как?".
Ний питаме защо са тези грижи,
но не и как това да променим,
а времето се ниже, ниже, ниже...
И трябва някакси да продължим!
И не въпрос "Защо?" и жалби,
не смиреност и жалостни слова,
за да оцелеем трябват,
а решимост и борба!
Никола Гогов
***
Празник с баба
На Великден баба ще ме води
в църквата с красивите икони
на Исуса Христа да се поклоня
и яйце червено да му подаря.
В църквата свещичка ще запаля.
Вкъщи ще я нося да догаря.
Дядо поп със благите очи
хляб за празника ще освети.
Вкъщи с баба щом се приберем
по един борак ще изберем.
Ще нарежем вкусен козунак
с орехи, стафиди и отгоре с мак.
Христина Петрова
***
Великден
Христос възкръсна!
Из гроба тъмни
той мрака пръсна:
пред нас да съмне.
Мъжът, детето
сега се радват,
играй небето,
трепери адът.
Да пейм, дружина!
Великден днес е!
Цял свят почина:
Христос възкресе!
Иван Вазов
***
Великден е
Великден е. Христос възкресе!
И Дявола, от яд - го втресе!
Но Дяволът е зъл и черен,
и по природа злонамерен.
Великдена да развали -
той стори сняг да завали!
И запрехвърчаха парцали,
каквито някъде едва ли
и посред зима са видяли!
Великденските разцъфтели
дръвчета - розови и бели,
той искаше да замрази,
та хората да се отчаят
и срещу Бога да роптаят!
Но се измами Сатаната!
От пролетния дъжд житата
ще избуят до небесата!
Вали ли на Великден дъжд,
ще има ечемик и ръж,
и топъл хляб, и козунаци -
за бедни, старци и сираци!
Над всички дяволски беди,
доброто пак ще победи!
Великден е - Христос възкръсна!
И Дяволът - от яд - се пръсна!
Ангел Чортов
|
|
Поезия за ЦВЕТНИЦА |
|
|
БУКЕТ ЗА ЦВЕТНИЦА
На всички българки и българи, които
носят имена на цветя, звезди и съзвездия
Един светлинен лъч нощес си хванах
от погледа на Талевата Ния
и ме събуди празнична камбана...
И Цветница избухна в шаренùя.
Звезда Зорница рано път ми мина.
В душата ми прозвънна нежно струна.
Прегърна Явор своята Калина,
а аз от Бога сякаш бях целунат.
Над вечните Албена и Биляна
изгряват ярко Ралица*, Деница** ,
до Десислава - мъченица Яна...
Цвят до цвят - светица до светица!
Звезда Зорница днес не ме отмина.
В душата ми звъни отново струна.
Целуна Явор своята Калина...
А аз от Бог отново бях целунат.
Николай Христов
***
Цветница
Цветница е,
празник на цветята,
люлякът навред ухай.
Пчели разнасят аромата,
слънцето усмихнато сияй.
Клонки от върба се сипят
за здраве, щастие, любов.
Празнуват именници на цветята,
камбана бие с тържествен зов.
Празнувам празник на цветята,
а мойто цвете още не цъфти.
По пътя си ще търся аз реката,
там водна лилия ще разцъфти.
Лилия Нейкова
***
Цветница
Днес цветята ухаят.
Днес цветята танцуват.
Днес цветята мечтаят.
Днес цветята празнуват.
Днес изпъстрена нежност
над света се разстила,
с аромат от надежда
и допир с трепет на свила.
Днес ехти над земята
този празник вълшебен,
отреден за цветята,
отреден и за тебе.
Носиш име уханно,
празник имаш и ти.
Пожелавам ти радост,
много светли мечти.
Пожелавам усмивки,
пъстроцветна съдба...
Ти бъди най-щастлива,
цял букет от цветя!
В. Данов
***
ХРИЗАНТЕМИ
Цвете мило, дъхаво, красиво
ти усмивка си на есента!
Как да те отмина със небрежност,
че навяваш ми тъга?!..
Всяко цвете е красиво
независимо кога цъфти.
Само болката парлива
носят лютите слани
и започва листопада,
както идва старостта.
Тъжни ставаме, унили
и виниме есента!
Цвете есенно, печално,
смисъл има ли във вечността?
Йорданка Лилова
***
Цветница
На Връбница, света Неделя,
пред храма – хрисима тълпа.
Незрящи идват да прогледат,
сакати – да проходят пак.
Свещици. И зелени клонки.
И просякинята с дете.
Един търгува със икони,
друг се навърта да краде.
Аа, моята душа ли? Там е.
Ама и тя едни ги върши!
Седи в градинката пред храма
и чака празникът да свърши.
И да ни поведе безмълвна
и без да знае накъде,
слепците, мен, и оня, тъмния,
дошъл пред храма да краде.
Райчо Русев
***
Цветница
Тревите се прекръстват на разсъмване.
Очи надигат, тежки от росите.
Звъни светът, камбанно тих,
а ранни птици пеят за душите си.
Гората се отърсва от съня,
ливадите се къпят в светлината
и все тъй молитвено мълчат
в безкрайното око на синевата.
Реката се извива като кръст,
прекланят се за благослов върбите
и тръгват, с Бога, пак на път
към Царството във висините.
Цуцурко
*** |
|
|
|
|
|
|
JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL |
|
|
|
|
|
|
Поезия
