Преди есен времето спира за кратко,
оцветява денят ми в пастелно.
Изтънява. Със вкус на смокиново сладко
във безкрая на лятна неделя.

Преди есен е тихо. Небето е глухо
и на капки прозрачни се рони.
Спят отминали мигове лято. На сухо.
И на сън се превръщат във спомен.

Преди есен посядам на двора. Със вятъра
се заслушваме в старата дюля.
После, стиснала в шепа парченце от лятото,
татуирам в сърцето й юли.

Hristam

***

Превръщане в есен

Толкова е тъжно да си есен -
влажна диря в жълтата трева,
лист, откъснат и без цел понесен,
гола пустош, мрачна сивота.

Толкова е тъжно да си есен -
винаги с разплакани очи,
най-пробождащата, тъжна песен
постоянно в тебе да звучи.

И убийствено да те измъчват
носталгична хлад или тъга,
споменът за лятото да тръпне
като струна в твоята душа.

Толкова е тъжно да си есен
и да носиш само дъждове,
самота и суха безнадеждност,
мъртви, изсушени цветове.

Много тъжно е да бъдеш есен.
Знаете ли колко ме боли
над трупа на лятото надвесена
да обвивам спомена в мъгли ?!..

Есен

Бавно слиза сърцето, уморено зад хълма.
И кого ще прегърне с любовта си безмълвна?

Пада пясъчно лято като в стъклен часовник.
И кого ще събуди с този вик на бездомник?

Мое пясъчно лято, твойта песен е жива.
Пак се връщам при тебе, с топъл вятър завий ме.

Пак ме спъват листата, разпилени от болка.
Жадно пия сълзите на горчивия облак.

В тъжни клони се впиват, онемели гнездата.
Иде есен, къде си, мое тъй кратко лято?

Мое пясъчно лято, твойта песен е жива.
Пак се връщам при тебе, с топъл вятър завий ме.

Мишо Белчев 

***

ЕСЕН

Райнер Мария Рилке

Превод от немски: Стоян Бакърджиев

Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте

И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един - това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.