За тебе Левски се люля...
За тебе Левски се люля
Като камбана на въжето!За тебе не една скала
На Милин камък още свети
С безименния Ботев гроб!
За теб изгаряха пророци!
От теб прогледна всеки роб
През сълзите на дядо Йоцо!
До днес по твоите бърда
Поникват кости на юнаци.
И тези кости, Свобода,
Са твоите попътни знаци!
***
Шипка
Над деветстотин стръмни стъпала!
Да се качи тук пеш, а не с кола
Едва ли даже здрав човек могъл би!
Аз тръгвам пеш. Кръвта ми се тресе.
Кой предпочел би гладкото шосе
Пред подвига на шипченските стълби?
Тук не по стълби, а по канари
Се е катерил мъртвия дори
В ония дни на вековечна слава!
И пътят още е от кръв горещ!
По тази кръв с молитва се минава!
Кръвта на два народа пари тук!
И те до днес стоят един до друг
На този връх в прегръдката от камък!
Затрупват ги и преспи, и мъгли,
Но няма сила да ги раздели!
По-вечни от върха стоят те двама
И свода на плещите си крепят.
Към тях ме води този стръмен път,
И той ме вика с ековете бойни.
От канари сърцето ми кърви!
Върхът расте от сечени глави!
И тишина!
„На Шипка все спокойно!“
не е спокойно! Шипка пак крещи
във мен, в сина ми, в нашите бащи!
Зове ни с ветровете си — тръбачи!
Над деветстотин стръмни стъпала!
Вървя по тях през кървава мъгла —
Не към върха, към себе си се качвам!
***
Батак
Още пушек слънцето зачерква.
Аз вървя молитвено, на пръсти.
Тази е единствената черква,
Във която мога да се кръстя.
***
ПАИСИЙ
Икона жива на един народ!
Ръка, която като свещ трепери!
Очи, в които българският свод
Отново синевата си намери!
Килията на манастира стар
Побира робската велика жажда.
В една килия пада цар след цар.
В килията България се ражда.
И нов месия тръгва в кал и прах
От две дисаги светлина да пръска.
Една пренежна реч от божи грях
До библия на бедните възкръсва.
Дамян Дамянов
|
