|
Да си жена
Да си жена, мой мили принце,
е върховно...!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой принце, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа, излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи да си буден,
а даже господ е заспал блажено.
Унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост. И несподеленост.
Да си жена, мой принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте Му божи предписания.
Но е любим. И със това изкупва,
натрупаната с векове виновност,
дори останалата - непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина, да усетят са способни.
Да си жена, мой мили, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тяло,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен за смелостта наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена, мой мили принце,
Е...Върховно!
***
ЖЕНА
Жените се раждат от песни,
от слънце, вода и земя
и вятърът прелестно вая
тез чудни прекрасни тела.
Вулкани от нежност и лава
заливат със страсти плътта.
Развихря се бурна жерава
кипи и изпуска мъзга.
Заливат те чуства, нагони,
залива те силен копнеж.
Да слееш с любимата твоя
вечното вътре във теб.
Разтваря се топло сърцето,
разтваря се то от любов.
Отварят се всички пътеки
към вечният висш небосклон.
***
а какво са всички песни,
ако с виното не подлудят
и божествени, и грешни,
дяволите в теб за кой ли път...
За какво съм на земята,
ако с устни не вкуся греха?!
Господ сътворил жената,
ала Дявол дал й хубостта...
За какво да се покая,
че възпях очи като сапфир
и от избите на Рая
пих свещен любовен елексир?!
За какво?! Дори светия
би признал,че няма по света
по-опиваща магия
от пожара женска красота.
Няма! И не ме винете,
че съм мъж и затова
полудявам,щом усетя
вкус на вино и жена.
Случайност – ти бъди благословена!
Опазена от сенки и от дъжд,
тя се яви при мене изведнъж
и като синя птица вдъхновена.
И аз не мога да не обожавам
мига, когато след безброй беди,
сърцата ни – разбити от вражди
възкръсват от любов и си прощават.
О, колко съм те търсил и съм писал
неспомняни в тъгите стихове
за есенни разделни ветрове
със усредена в тебе мисъл!
За теб в нетрезви вечери устата ми е пила
все страстно-отмъстителни вина,
за разума ми – мразена жена,
за моето сърце – безкрайно мила.
Сега си тука. Обич ли те кара
да бъдеш с мене мила и добра,
за страдала душа – излъчена зора
и от невяра – безусловна вяра.
ПАВЕЛ МАТЕВ
***
Не цвете, нежно и невинно,
а върба, силна, несломима...
Не момиче, младо и наивно,
а вече пораснала жена...
Взирайки се в очите й, вече знаеш -
това не са предишните очи!
Няма я предишната усмивка... Знаеш!
Пред теб сега жена стои.
Една жена - горда и непоколебима!
Жена - не предишното дете...
Една жена - нечия любима,
жената, която твоя тогава не бе!
Тази, която ти не пожела,
жената, която не ще каже повече "Ела!"
Не цвете - нежно и невинно,
а върба, силна, несломима!
Не момиче - младо и наивно,
|
