Чувам тъмния глас на земята,

разлюляната кръв на дърветата.

Чувам бунта зелен на водата,

на врабците гълчавата весела.

Чувам в топлия напор на вятъра

оптимизма на всяко движение.

Пролетта ми разкрива душата си

с радостта от едно сътворение.

Валентина Шейтанова

.....

ПРОЛЕТ

Напъпи младост по полята
и аромат разлисти,
за раждането си земята
студа със длан изчисти.

С лъчи небето се изпъстри,
венец с дъга изплете,
накъдри облачета с пръсти
и бляскаво засвети.

Потоци бистри пощуряха
по камънаци с пръски
и танци дивни заиграха
със нови сили дръзки.

И славейчета долетяха
от юга на дузини
и песни чудни се разляха
над цъфнали градини.

Ветрецът южен зафлитува
със флейтата си нова,
а музиката залудува
с любов за цвят и хора.

PavlinaBG

......

Пролет

Щъркелите водя и пойните птички.
Топлото слънце.Дъждовете проливни.
Гостенка далечна в сънища сънувана.
Мечтана,бленувана.Като дъх жадувана.
Нежно докосвам тревата зелена.
Расте, избуява.Страстна става.
Влюбени двойки танцуват в забрава.
Дъжд вали!Слънце изгрява.
Немирен вятър в косите им вплитам.
Дъхът им спира.Сърцата слива.
Вихър от страсти.Нежност и ласки.
Побиващи тръпки по телата горещи.
Празни чаши ...Догарящи свещи!
Догарящи свещи

Nezrimata

......

Ранна пролет

Не е завършил още февруари,
а сякаш сме към края на април
и мърлявите зимни тротоари
дъждът на пролетта не е измил,

но в клоните на дървесата голи
се чувства вече сокът да пълзи
и в дворчето, високи, са наболи
познатите ти момини сълзи,

като че ли незнайно духче, скрито
във дън земя, след зимния си сън
кове отдолу гвоздеи, които
излезли са през почвата навън;

и вече във липите цвъркат птички,
и сводът е тъй свеж и подмладен,
и тъй замаяни се движат всички
във този първи сух и топъл ден,

и детският рояк тъй весел яха
блестящите от слънце колела,
че мислиш: тези нерви да не бяха,
каква чудесна пролет би била!

Валери Петров

.......

С пуканки накичиха
дърветата
зеленото петно
на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно
лалетата.
Градът пробужда се.
Не е умрял.

От детски смях кънтят
паветата
и глъч вълшебен
вятърът довя.
Две хлапета се надбягват
с колелета.
С гордост ги наглежда
техния баща.

Ухае на любов
и на възраждане.
Въздухът разстила
топлота.
Разлистват се като платна
пердетата.
В стаята ми влиза
Пролетта.

Таня Мезева

......

Южна пролет

Навън ухаеше на южна пролет,
а не преставаше небето да вали.
Един пегас необуздан и волен
развяваше нетърпеливи буйни гриви.

В изтръпнали ръце душите светят,
очи очакваха вълшебния си миг.
Къде си бях изгубила сърцето
или и то се бе превърнало в магнит?!...

Но той, Пегасът, влюбено пръхтеше
край мене също като ученик.
Душите ни, сърцата ни, ръцете
ще са следи от този южен стих...

Съдбата ни събра за дълъг полет.
Небето е притихнало дори.
Звездите си разпръсва "Южна пролет" -
най-ярките са сбъднати мечти.

/М. Златева/

....

ПРОЛЕТ

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

 Петя Дубарова