|
БУКЕТ ЗА ЦВЕТНИЦА
На всички българки и българи, които
носят имена на цветя, звезди и съзвездия
Един светлинен лъч нощес си хванах
от погледа на Талевата Ния
и ме събуди празнична камбана...
И Цветница избухна в шаренùя.
Звезда Зорница рано път ми мина.
В душата ми прозвънна нежно струна.
Прегърна Явор своята Калина,
а аз от Бога сякаш бях целунат.
Над вечните Албена и Биляна
изгряват ярко Ралица*, Деница** ,
до Десислава - мъченица Яна...
Цвят до цвят - светица до светица!
Звезда Зорница днес не ме отмина.
В душата ми звъни отново струна.
Целуна Явор своята Калина...
А аз от Бог отново бях целунат.
Николай Христов
***
Цветница
Цветница е,
празник на цветята,
люлякът навред ухай.
Пчели разнасят аромата,
слънцето усмихнато сияй.
Клонки от върба се сипят
за здраве, щастие, любов.
Празнуват именници на цветята,
камбана бие с тържествен зов.
Празнувам празник на цветята,
а мойто цвете още не цъфти.
По пътя си ще търся аз реката,
там водна лилия ще разцъфти.
Лилия Нейкова
***
Цветница
Днес цветята ухаят.
Днес цветята танцуват.
Днес цветята мечтаят.
Днес цветята празнуват.
Днес изпъстрена нежност
над света се разстила,
с аромат от надежда
и допир с трепет на свила.
Днес ехти над земята
този празник вълшебен,
отреден за цветята,
отреден и за тебе.
Носиш име уханно,
празник имаш и ти.
Пожелавам ти радост,
много светли мечти.
Пожелавам усмивки,
пъстроцветна съдба...
Ти бъди най-щастлива,
цял букет от цветя!
В. Данов
***
ХРИЗАНТЕМИ
Цвете мило, дъхаво, красиво
ти усмивка си на есента!
Как да те отмина със небрежност,
че навяваш ми тъга?!..
Всяко цвете е красиво
независимо кога цъфти.
Само болката парлива
носят лютите слани
и започва листопада,
както идва старостта.
Тъжни ставаме, унили
и виниме есента!
Цвете есенно, печално,
смисъл има ли във вечността?
Йорданка Лилова
***
Цветница
На Връбница, света Неделя,
пред храма – хрисима тълпа.
Незрящи идват да прогледат,
сакати – да проходят пак.
Свещици. И зелени клонки.
И просякинята с дете.
Един търгува със икони,
друг се навърта да краде.
Аа, моята душа ли? Там е.
Ама и тя едни ги върши!
Седи в градинката пред храма
и чака празникът да свърши.
И да ни поведе безмълвна
и без да знае накъде,
слепците, мен, и оня, тъмния,
дошъл пред храма да краде.
Райчо Русев
***
Цветница
Тревите се прекръстват на разсъмване.
Очи надигат, тежки от росите.
Звъни светът, камбанно тих,
а ранни птици пеят за душите си.
Гората се отърсва от съня,
ливадите се къпят в светлината
и все тъй молитвено мълчат
в безкрайното око на синевата.
Реката се извива като кръст,
прекланят се за благослов върбите
и тръгват, с Бога, пак на път
към Царството във висините.
Цуцурко
***
|
