Начало Поезия Поезия за ЦВЕТНИЦА

prodava-se


Поезия
Поезия за ЦВЕТНИЦА Е-мейл
Пепи Андреева Написано от Пепи Андреева

БУКЕТ ЗА ЦВЕТНИЦА

                  На всички българки и българи, които

           носят имена на цветя, звезди и съзвездия

 

Един светлинен лъч нощес си хванах

от погледа на Талевата Ния

и ме събуди празнична камбана...

И Цветница избухна в шаренùя.

 

Звезда Зорница рано път ми мина.

В душата ми прозвънна нежно струна.

Прегърна Явор своята Калина,

а аз от Бога сякаш бях целунат.

 

Над вечните Албена и Биляна

изгряват ярко Ралица*, Деница** ,

до Десислава - мъченица Яна...

Цвят до цвят - светица до светица!

 

Звезда Зорница днес не ме отмина.

В душата ми звъни отново струна.

Целуна Явор своята Калина...

А аз от Бог отново бях целунат.

 

               Николай Христов

 

***

 

 

 

Цветница

 


Цветница е,
празник на цветята,
люлякът навред ухай.
Пчели разнасят аромата,
слънцето усмихнато сияй.

Клонки от върба се сипят
за здраве, щастие, любов.
Празнуват именници на цветята,
камбана бие с тържествен зов.

Празнувам празник на цветята,
а мойто цвете още не цъфти.
По пътя си ще търся аз реката,
там водна лилия ще разцъфти.

 

Лилия Нейкова

 

***

 

 

 

Цветница

 Днес цветята ухаят.
Днес цветята танцуват.
Днес цветята мечтаят.
Днес цветята празнуват.
Днес изпъстрена нежност
над света се разстила,
с аромат от надежда
и допир с трепет на свила.
Днес ехти над земята
този празник вълшебен,
отреден за цветята,

отреден и за тебе.
Носиш име уханно,
празник имаш и ти.
Пожелавам ти радост,
много светли мечти.
Пожелавам усмивки,
пъстроцветна съдба...
Ти бъди най-щастлива,
цял букет от цветя!

          В. Данов

 

 ***

 

 

 

ХРИЗАНТЕМИ

 

 

Цвете мило, дъхаво, красиво

ти усмивка си на есента!

Как да те отмина със небрежност,

че навяваш ми тъга?!..

Всяко цвете е красиво

независимо кога цъфти.

Само болката парлива

носят лютите слани

и започва листопада,

както идва старостта.

Тъжни ставаме, унили

и виниме есента!

Цвете есенно, печално,

смисъл има ли във вечността?

 

 

Йорданка Лилова

 

***

 

 

 

Цветница

 

 

На Връбница, света Неделя,
пред храма – хрисима тълпа.
Незрящи идват да прогледат,
сакати – да проходят пак.

Свещици. И зелени клонки.
И просякинята с дете.
Един търгува със икони,
друг се навърта да краде.

Аа, моята душа ли? Там е.
Ама и тя едни ги върши!
Седи в градинката пред храма
и чака празникът да свърши.

И да ни поведе безмълвна
и без да знае накъде,
слепците, мен, и оня, тъмния,
дошъл пред храма да краде.

 

Райчо Русев

 

 ***

 

 

 

Цветница

 

 

Тревите се прекръстват на разсъмване.
Очи надигат, тежки от росите.
Звъни светът, камбанно тих,
а ранни птици пеят за душите си.

Гората се отърсва от съня,
ливадите се къпят в светлината
и все тъй молитвено мълчат
в безкрайното око на синевата.

Реката се извива като кръст,
прекланят се за благослов върбите
и тръгват, с Бога, пак на път
към Царството във висините.

 

 

Цуцурко

 

***

 

За съжаление, Вие нямате права да публикувате коментари. Моля, регистрирайте се!

AddThis Social Bookmark Button
Няма онлайн потребители

Реклама

  • Advertisement
  • Advertisement
  • Advertisement
  • Advertisement

Анкета

Оценката Ви за сайта?