Начало Поезия Поезия за ПРОФЕСИИ и ТРУД

prodava-se


Поезия
Поезия за ПРОФЕСИИ и ТРУД Е-мейл
Пепи Андреева Написано от Пепи Андреева

 Майстор

... И върви през света.

Тойчовекът неизвестен.

Със щурче във уста

и със шапка от вестник.

Със едничкия дар

В къща зид да превръща.

Пък и често макар

Да си няма сам къща.

Той върви. Нощ и ден.

Все с мечтатада види

Този свят дограден

От темел до кер`мида.

Кой, какъв е в лице

И каква мудушата,

Знам ли... голи ръце

И мистрияв едната.

Своя диря каква

ще остави подире?

Само капките вар

Са едната му диря.

Но и с нея честит,

Крачил в студ и във жега,

Че къде що е зид,

Все е зидан от него.

Нека мраз го яде,

Нека дъжд да го мокри!

Този свят, съграден

От темел чак до покрив

Цял е негов. Да, цял!

И макар неизвестен,

Всъщност той му е цар

Със корона от вестник.

 

Дамян Дамянов

 

Завиждам ти, приятелю от скелята...

 

Завиждам ти, приятелю от скелята!

Когато сутрин още спя във здрача,

Поемаш ти под небесата, белите,

И като слънце над света се качваш!

Завиждам на ръцете ти, приятелю!

Когато моите от студ треперят,

Знам, твойте се здрависват първи с вятъра

И небесата с педите си мерят!

Приятелю, завиждам на сърцето ти!

Когато мойто гасне в дребни страсти

И се топи в дима на кафенетата,

Ти носиш свойто като бучка щастие

И го раздаваш на света не мислено,

А истински и честно го раздаваш!

И твоята поезия неписана

Написаната моя надживява!

Тя ще остане жива, неповторена,

Създадена от твойте яки мишци.

Не аз, а ти сега твориш история!

Аз трябва само днес да я препиша.

 

Дамян Дамянов

Грънчар

Гледах го в ръцетедве огромни

Груби, а пък галещи ръце,

Ваещи от топка глина стомна,

А от стомнаглинено сърце,

Гледах го в устатав тази жива,

Жадна и опръхнала уста,

Дето в остра дупчица се свива

В дръжкатада сръбне вечността.

Тази вечност, дето все по чезне

Барабар със стомните у нас

Вече демоде и безполезна

В глината, сменена с плексиглас.

Гледах го. И сякаш пак го гледам:

Две ръце, къс глина, колело...

Луд ли бе тоймохикан последен

В туй модерно време от стъкло,

От кристал, чешми, водопроводи,

Кой от туй отбрано общество

Ще си купи чиреп старомоден?

 

Та затуй все жадни май си ходим...

Жадни неизвестно за какво...

 

Дамян Дамянов

 

За съжаление, Вие нямате права да публикувате коментари. Моля, регистрирайте се!

AddThis Social Bookmark Button
Няма онлайн потребители

Реклама

  • Advertisement
  • Advertisement
  • Advertisement
  • Advertisement

Анкета

Оценката Ви за сайта?